В България страхът не е емоция. Той е стока. И като

ЛЪЖАТА КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ:Как докато едни крещят, че губим идентичност, Европа ни дава шанс да я покажем

В България страхът не е страст. Той е стока. И като политическа промишленост постоянно се продава най-добре тъкмо преди значимите решения. Най-скъпата валута се оказа, че не е чаканото от години евро. Най-скъпата валута се оказа страхът, толкоз безценен, че се търгува сполучливо освен тук, а на всички места по света.

Той е като биткойн – световна разменна единица за надзор над всяко живо създание под слънцето

“Страх, посредством неистини – тази формула от дълго време е превърната в обществена търговия и основа за паричната система, посредством която се ръководи светът.

Но България още веднъж се оказа неповторима в тази международна интрига, тъй като има един абсурд – до момента в който някои крещят, че губим еднаквост, Европа ни дава късмет да я покажем.

Разберете по какъв начин в идващите редове

Само ден дели страната ни да одобри еврото, само че на фона на нови вътрешнополитически разтърсвания и опасения, че дезинформацията, подкрепяна от Русия, задълбочава недоверието към новата валута. Както написа Светлин Желев, в България постоянно има един чудноват обред: когато следва значима крачка напред, някъде сред новините и обществените мрежи се основава вълна от боязън.

След това страхът ражда сензации, сензациите раждат неистини, а лъжите стартират да живеят по-дълго от истината.

Така внезапно се оказваме в свят, в който приемането на еврото не е стопански развой, а някакъв апокалиптичен сюжет:

„ ще ни оберат златния запас “, „ ще ни накарат да плащаме непознатите задължения “, „ ще се срине всичко “, „ цените ще скочат до небето “, „ ще ни сменят курса “, „ ще ни нарежат машините за левове “.

Дори искания за скрит план, доведен до там, че печатарските машини на Българска народна банка щели да бъдат нарязани с флекс, с цел да влезем „ слаби и унизени “ в еврозоната. Думите на Костадин Костадинов в ефира на Българска национална телевизия при Жоро Любенов. Ден по-късно по бтв Цветанка Ризова му сподели, че толкоз елементарно не трябва да се лъже в народен ефир, тъй като към момента има публицисти, които ревизират измислените изказвания на политиците във властта.

По създание водачът на „ Възраждане “ нямаше причини, а задачата не беше посредством причини да показа позиция.

Тук имаше премерено втълпяване на боязън, посредством неистини, трансфорат в обществена търговия

Същият боязън, който ни плашеше от Шенген, от имунизациите, от 5G, от „ европейските комисари, които ще ни вземат душите “ и обичаните легенди, свързани с ракия, краставици, шкембе супа и несъмнено – българския розов домат, който някой ще ни отнеме.

Нито една от тези прогнози не се сбъдна.

И въпреки всичко се повтарят – като че ли сме заложници на цикъл, в който всяко ново начало би трябвало първо да мине през кошмарния тунел на лъжата, преди да стигне до светлината на истината.

И ето го парадоксът – до момента в който едни крещят, че губим еднаквост, Европа ни дава късмет да я покажем.

От 1 януари цяла Европа ще може да пазари с монети, на които са Мадарският конник, Св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски. Нашите история, светци и будители ще стоят в портфейлите на хора от Хамбург до Лисабон, от Дъблин до Атина.

Иронично, нали?

Толкова „ загуба на еднаквост “, че чак стартира да се изписва върху метал, който ще пътува през граници, каквито преди единствено мечтаехме да пресичаме без паспорт.

И не мога да не се запитам: по какъв начин по този начин никой от тези, които се тупат в гърдите като най-големите патриоти, не намира сили да означи това?

Не им ли харесва, че българската нематериалност ще бъде част от валута, която не познава граници?
Или казусът не е идентичността, а обстоятелството, че тя към този момент не може да бъде употребена като страхово оръжие?

Съмнително безмълвие, нали?

Неудобно. Непланирано. Разголващо. Лъжите за еврото имат дълъг живот, тъй като се хранят с непознатото. Но обстоятелствата стоят настрана от този звук: въвеждането на еврото не води до всеобщо обедняване; ценови корекции има, само че са еднократни, както демонстрират Словакия, Естония, Хърватия; лихвените проценти остават договорни; златният запас си остава наш; и да – в случай че някой предложи различен курс, имаме право да откажем.

Това не се взема решение с ултиматуми. Решава се на маса, на която до момента бяхме единствено слушатели.

Говорим непрестанно за суверенитет, само че пропущаме най-важното: от 1997 година не дефинираме сами паричната си политика. Нито печатаме пари, нито направляваме лихви, нито имаме инструментите, които в еврозоната се употребяват всекидневно. Левът не е свободна валута. Той е евро под непознато име, връзка без брак, обвързаност без право на глас.

Еврото не ни взима гласа. Еврото най-сетне ни го връща.

Да, ще е мъчно.
Да, ще има неточности.
Да, няма да се събудим богати.

Но има моменти в историята, в които не печелиш с знамение, а с посока. И в които най-опасната загуба не е финансовата, а загубата на късмет. Еврото няма да ни избави от нашите пороци. Няма да излекува корупцията, мързела, посредствеността.

Но ще ни спре от това да се връщаме към предишното всякога, когато страхът каже. Ще ни даде механизми, сътрудници, пазар, мащаб. Ще сложи българското в подтекста на европейското. И в случай че някой се плаши от това, може би казусът не е в Европа, а е в това, което този някой вижда, когато остане самичък със себе си.

Еврото не е отвод от лв.. Еврото е отвод от страха

И късмет българското да живее по-голям живот от границите на България

Припомнете си кои основни знаци от българската еднаквост, ще бъдат на евроцентовете обединени с общите детайли на европейското парично семейство, като следват всички условия за дизайн, въведени в Европейски Съюз.